в памет на Георги Братанов
Сърцето, твоето сърце,
ще издържи ли на събитията днешни?
Ти протягаш двете си ръце,
за да опазиш любовта от грешки.
Душата, твоята душа,
ще понесе ли днешните терзания,
ако граденото рушат
алчните за почести и звания?
И ти оставаш вече сам,
разпнат от безсънните въпроси...
Нали душата ти е храм, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up