Настане вечер,
слънцето залезе пак.
Градът потъва в сън, унесен,
с него в мен "изгрява" мрак!
Като сянка бавно си проправя път
злокобна мисъл, после две;
реки от страхове като потоп потичат;
няма сила в мен, която да ги спре!
Сърцето бие учестено,
тревогата расте!
Съдбата взела е вретено,
поредния кошмар преде! ...