По улицата никой не вървеше
и май за сън се готвеше градът,
във клоните и вятърът мълчеше
замръкнал скитникът от дълъг път.
В прозореца мъждукат светлинките
на моята нестихваща съдба,
прогонила съня ми от очите,
изпълнена и с радост, и с тъга.
Часовник стар се чува в тишината,
отмерващ тежко час подир часа.
А само будна с мене е Луната -
красива господарка на нощта... ...