Nov 6, 2020, 3:49 PM  

Безсънно 

  Poetry » Phylosophy
1181 17 29
Нощта ми е приготвила кафе.
Поднася ми го в звездната си чаша.
Светът облича лунно кадифе.
Но пътят му е гибелен и плашещ…
От шепите на будната душа
излитат мислите – тревожни птици.
При ангелите – да ги утешат...
Защото избавлението Ти си!
Човечеството оглупя съвсем.
Старее… Но уви, не помъдрява!
Остàви онова проклето псе
да сее смърт с войни и със зараза… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??