1995 г.
Убивайки в зародиш всички пориви,
затваряйки очи пред пролетта,
останал насаме със самотата
вглъбен във своя собствен фанатизъм
умираш бавно, методически, нарочно.
Сърцето ти безмилостно те моли,
но ти - железен до себеотричане,
изпълнен със преглътнати обиди,
с разпънати на кръст красиви жестове
и оковани във вериги нежни чувства,
убиваш него, себе си и мен. ...