Спри ме някъде по пътя,
не мога повече така -
безумно да се смея,
а отвътре в болка да кънтя.
Спри ме някъде в мъглата,
хвани ме за ръка -
не издържам да говоря,
а отвътре да мълча.
Спъни ме някъде в бърза крачка
и после ме вдигни -
уморих се света насън да обикалям,
а все на място да стоя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up