Поднос от безличие!
Ведро от сълзи...
Посърнала истина!?
На стената виси;
Снимки овехтели,
- Цветя изсъхнали!?
- Хора мълчаливо
до газова лампа седят...
И в светлината помръдваща...
сълзи по бузите блестят
Не скърбят за смърт, а от мъка.
Защото... живеят
във двадесет и първи век!!!
- Ръце напукани,
за молитва събрани...
Те молят... да бъдат
човешко разбрани;
Хлябът изсъхнал... в устата горчи;
- Мълчание сиво в стаята тежи.
Призраци живи
с празни души.
Това вече често се среща
в нашите дни.
С какво народът го заслужи?
Да бъде тъй неоправдан!
Да бъде лъган, мамен, хулен;
- Че Българин да бъде...
Той е бил призван;
... Посърнала истина
на стената виси!!!
А надпис от него приканва -
гласувай и ти...!!!
© Ангел All rights reserved.