Sep 25, 2012, 11:14 PM

Безумие, наричано любов 

  Poetry » Love
742 0 0

 

Пак се влюбвам, господи,

а съм вече стар,

но не мога, бога, вярвай ми,

да устоя на тази хубост, чар.

 

Иска ми се пак, отново

да бъда мил, желан,

сърцето с обич е готово,

тялото със жар и плам.

 

И ако ти ни  управляваш съдбините,

пресечи ù, слей ù пътя с  моя,

дай ми сила в бъднините

да устоя  на любовта във зноя.

 

Милостив бъди, не карай ме да прося,

искам в любовта да съм достоен,

та нали и твоето име  нося,

за вяра и любов да съм пристоен.

 

http://www.vbox7.com/play:5150c80a84

 

 

© Динко Милев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??