В очите ти безбрежни ще отплавам
към незнайна никому страна,
ще греба с пълни шепи, докато намеря
зрънце мъничко - душа.
Ще поливам с много обич,
със усмивка ще го грея,
като слънцето високо в небеса, докато отрасне
и превърне се в пламък - любовта.
И щом достигна аз сърцето, ще се спра,
ще остана там, докато на лицето
има споделена радост и по мъничко - тъга.
Ума ти леко ще разбъркам ...