Ти можеше да блеснеш от река,
а аз да видя светлия ти образ.
Тогава пак да тръгна със греха,
с твоите тъй речни ноти.
И грешни да се спуснем към море,
все в души да носим и Голгота.
Щом двамата извършихме грабеж,
откраднахме от святия си порив.
Ти можеше да блеснеш от дъга,
а аз да видя цветния ти поглед.
И с нежност да се слея със дъжда,
понеже те обикнах безусловно!