Ти знаеш ли мило мое момче,
как те прегръщам, макар че
съм отхвърлено, мокро врабче
и душата за тебе ми плаче...
Ти знаеш ли, как те зова от гнездото
да се върнеш на топло, уютно,
а ти се скиташ навънка самотно,
но знаеш, не си врабче безприютно.
Ти знаеш ли, мило как чуруликам,
когато виждам крилца да разпериш,
как слънце да блесне за тебе извиквам
та в светло да спреш да трепериш... ...