e4i (Елена)
69 675
Oct 9, 2015, 12:01 AM

Безусловно 

  Poetry » Love
418 3 5

Ти знаеш ли мило мое момче,
как те прегръщам, макар че
съм отхвърлено, мокро врабче
и душата за тебе ми плаче...

Ти знаеш ли, как те зова от гнездото
да се върнеш на топло, уютно,
а ти се скиташ навънка самотно,
но знаеш, не си врабче безприютно.

Ти знаеш ли, мило как чуруликам,
когато виждам крилца да разпериш,
как слънце да блесне за тебе извиквам
та в светло да спреш да трепериш...

Ти знаеш ли мило, макар и отречена
дъхът си последен ти давам,
защото във вечност любовта ни облечена
аз имам на теб, какво да отдавам.
Е.И.

© Елена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз те разбрах правилно от първия път Валери! Намигането беше като подсказка, че уважавам липсата ти на коментар, изразен чрез коментар. За мен е достатъчно, че си прочел /и доказал това/. Харесах и споделям коментара ти!
  • ами...благодаря за некоментиращия коментар Валери
    Благодаря и на теб Таня, за усета към стиха ми!
  • Прочетох го няколко пъти и усетих музиката в стиха ти.
    Една такава топло призоваваща и изпълнена с любов и тъга.
  • Усмихна ме с усмивката си Зорница! Благодаря ти за нея!
  • Усмихна ме! Така прави любовта! Поздрав!
Random works
: ??:??