...помня мига, в който спрях да Му вярвам.
Ганка Филиповска
Тя познава прекрасно смъртта —
наизуст и по тъмно я срича
(той отсъства зад всяка врата,
но в съня ѝ подава кокиче).
Гълта рязко и с пълни гърди
от цигарата, стисната мъжки,
но дима подлютен не следи
(само зимата тежко изпъшква).
Край дома ѝ сноват ветрове.
Без покана под прага процеждат ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up