Безветрено посред буря вещае прогнозата,
отпивам с досада малка чашка амброзия.
Далеч съм от време, прогноза и зима.
Гледам с високомерие и с по-скоро мила
въздишка си казвам - хей, Бога ми - Стига.
Та то е напълно нормално, в реда на нещата,
без вятър да мине поредната буря.
Отпивам с наслада, почти с примижаване,
божествено вино и пак - с прилежание -
поглеждам прогнозата - да мога отново
да кажа с досада и с доза презрение:
"Това не се отнася до мене!" ...