Безветрено посред буря вещае прогнозата,

отпивам с досада малка чашка амброзия.

Далеч съм от време, прогноза и зима.

Гледам с високомерие и с по-скоро мила

въздишка си казвам - хей, Бога ми - Стига.

Та то е напълно нормално, в реда на нещата,

без вятър да мине поредната буря.

Отпивам с наслада, почти с примижаване,

божествено вино и пак - с прилежание -

поглеждам прогнозата - да мога отново

да кажа с досада и с доза презрение:

"Това не се отнася до мене!"

И после полека, нахлупила шапка,

си тръгвам по пътя - по крива пътека.

И няма насреща ми никаква шарка,

безветрено посред буря - и щастие - няма ни капка.