Безвкусен стих
Отново пиша поредният стих,
както винаги безвкусен.
Колко е сив, нали?
Даже се и иронизирам.
Думите се нижат от главата,
а там - какъв безпорядък.
Пак някой е ровичкал.
Знам, това си ти!
Продължавам със сивите редове,
а мисълта лети из мечти и блянове.
Поглеждам твойта снимка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up