БЕЗВРЕМИЕ
Колко ли мечти изживях насън?
Колко ли сълзи изплаках?
Все едно, едва ли съживих с това и пън.
Самотна във студа със зъби траках.
Толкова години извървях с времето.
Толкова от миговете изтървах.
И все пак надявах се да срещна и съдбата,
да я разпитам със сълзи и смях.
От малка вярвам в приказки красиви.
За мен и черното било е и прекрасно.
Но нощите ми страстни, диви, ...