ANONIMNIQ (Георги)
26 9
Feb 14, 2014, 9:35 PM

Безвремие 

  Poetry » Love
469 0 2

Рано сутрин, късно вечерта,
когато няма време да се ляга.
Самотен гларус. Вик на тишина.
И все към тебе мислите ми бягат.

 

Тъмно е, но има светлина,
която се разстила по тавана.
Часовникът тиктака без стрелка
и сякаш вече времето е спряло.

 

Звездите са угаснали мечти
и падат по завивките ти нощем.
Слънцата спят, сънувайки луни.
А ти кажи, сънуваш ли ме още?!

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "А ти, кажи, сънуваш ли ме още?" Браво.
  • Много хубав трети куплет.
    Нещо не ми достигна в първите два.
    Би могъл да помислиш още мъничко и ще стане чудесен
    (мое мнение, не задължавам)
Random works
: ??:??