Безвремие
БЕЗВРЕМИЕ
Със пръстите докосвам циферблата
на часовник без стрелки
във календара няма дати...
Избягали са всички дни.
Дори на тези във червено,
цикълът им е свършил
и няма празници... и лято
Изчезнали са яко дим!
А гробищата ми приличат
на прясно разорана нива,
и хора - не! - а кръстовете тичат
далече горе по баира.
Изстрадали лица се женят,
родилки раждат живи-мъртви,
воали черни се ветреят,
над църквата умира щъркел!
А попа бръсне си брадата,
заплюва просяка в лицето,
евреина от кръста плаче,
клисарят слага си въжето!
Люлее се със сила страшна
една девойка на пилона.
Облечена със сини прашки,
говори Пепа от амвона.
И Дельо не е прост хайдутин...
сега хайдутин е от класа,
Балкана пее хайдушки песни
с гласа на оня - Магапаса!
Камбаната със звън отмерва
смъртта на хилядите живи.
В гора, край огъня играят
опечалени самодиви...
Ала трудно ще възкръсне вече...
Трудно се намира лек
за душата на човека,
щом погребал е Човек!
© Емил Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, много добре казано безвремие.
Много харесах! -
"Камбаната със звън отмерва
смъртта на хилядите живи."
Страшно...и истинно...
Много силна творба! -
Голяма пародия на сегашното време. Живот на нови "морални" ценности. Всъщност ако не беше истина щеше да е смешно.
Много сериозна тема. Хареса ми, Емо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И стрелките не могат да те докоснат.
Някакво Сътворение чака да се роди
от конски косъм.
Мъдростта на Живота
първо посява амебите.
Да си щъркел съдба ли е или жребий?