Календарът е спрял. А сезоните падат беззвучно...

Листопад от издъхнали мигове в делничната гора.

С иронично, спокойно и невидимо-драматично

откровение, че часовникът няма душа.

В огледалото взира се някакъв странник,

изтънял, като древен папирус от коптски монах,

на езика на който Христос е предсказал

вероятно и мойто падение, глупост и грях.

И безсилен от ясната логика на очите,

разкодирали звяра в лицето на Дориан Грей,

преоткривам безумието на живота си

в алкохолните жилки на масления портрет.

Омерзен от баналните приказки за съдбата,

съм наясно, че няма открита пътека назад,

а иронията, със която се перча да приемам нещата,

е роднина на всеки известен глупак...

Малко смелост е нужна, достигнал ръба на живота,

да прескоча през черната дупка върху божията поляна,

там, където минутите нямат вече никакъв смисъл,

в пантеона на думите, назначен от Уайлд за охрана.

                                                                      12.02.2010 г.

                                                                                     andromen