Jan 25, 2020, 7:18 AM

Безвремие 

  Poetry » Love, Phylosophy
567 5 2
Мълчи ми се. Защото ми е тъжно.
Защото ако имах силите, дотолкова -
на този свят, (понеже ми е длъжен)
аз щях да му крещя от болка.
Че ме остави гладен за любов,
като вълкът, тъй влюбен във Луната.
Че не разбрах от земния живот,
но иначе пък вкусих от смъртта...
Мълчи ми се. От прозата в душата,
написана във мен от грозни спомени,
от стихове за мрака в самотата
и вместо топлият Ти шепот, стонове... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??