Feb 8, 2014, 9:49 PM

Беззаглавно 

  Poetry
787 0 6
Тежи ми всяка неизплакана сълза,
която под ресниците се крие.
Проклятие или благословия е това,
че влюбваме се във кумири
и после ги преследваме нахъсано
и във доброто, и в проблемите?
Ала душата ни, дантелена се къса
ридаейки, и къса вените,
които свързват разума с мечтите.
Дошло е вече времето реалността
да си отвори ще не ще очите
и разбере, че няма място на света ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Random works
: ??:??