Тежи ми всяка неизплакана сълза,
която под ресниците се крие.
Проклятие или благословия е това,
че влюбваме се във кумири
и после ги преследваме нахъсано
и във доброто, и в проблемите?
Ала душата ни, дантелена се къса
ридаейки, и къса вените,
които свързват разума с мечтите.
Дошло е вече времето реалността
да си отвори ще не ще очите
и разбере, че няма място на света ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up