На заранта разбрах, че си заминал.
Бе трудно тишината да преплувам.
Морето се облече в пруско синьо
(Такова синьо ти не си сънувал!)
Три гларуса човъркаха на кея
изхвърлени от прилива рапани.
Очаквах тишината да прелее.
(При мен дали си мислил да останеш?)
Сезонът свършва, есента мъглива
върху града перде съдрано мята.
Студено става, неуютно сиво...
(И трудно се привиква с тишината.) ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up