Oct 28, 2008, 7:53 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
519 0 0

Преплувах водите и стигнах до камъка.

Бях стрелец, после станах убиец.

Живях в огледалото. Друга се върнах.

Все тъй Сизиф е щастлив и абсурден.

 

Веднъж пренощувах в гнездото на гарвани.

Станах бяла. Светът - като орех.

Аз съм последният Хамлет на времето.

Ти ще свидетелстващ, бедни ми Йорик.

© Станислава Станоева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??