Би ли могъл да поемеш на път,
без да избираш посока?
Би ли прежалил своята плът,
без да проклинаш цената "висока"?
Би ли повярвал на чужда мечта,
без да очакваш награда?
Би ли обърнал гръб на света,
без да ти пука, че някой ще страда?
Питам се просто би ли могъл,
да бъдеш поне малко реален
или и ти си суетен и зъл,
като всеки друг в този свят тривиален...