От гризане езикът раздвои се сам,
че ето в рая пак цари разкол.
Не съскам. Дебна бедния Адам.
Дал Бог отровни змии бол.
А Ева тъне кротко в свойта суета.
Със хубавия силует... И гол.
И търси в себе си, свещена простота,
причината за райския разкол.
Към ада пак ще отпълзя, от опит знам,
до смърт се отегчавам в този рай.
Суетна Ева е, а девствен е Адам.
Библейска приказка, със грешен край.