Вчера каза ми, че имам хубави бижута, интересни били те за теб....

Ала не знаеш, че за вещицата те не са случайни,

и че всяка мъничка висулка крие своите дълбоки тайни...

"Бижутата на силата", наричам ги, 

и всичките по своему обичам ги.

Заключила съм в тях парченца сила 

Едни повдигат ме, когато съм унила, 

а други, ми напомнят че съм нежна, 

в дни , в които, за нежността си, съм небрежна...

Щом сложа обеци от пентаграм и змия на двете си уши,

знай, че подготвям се за трудни дни... 

Видиш ли онази стара огърлица със черен камък, и пръстенът със нея,

знай, че съм на път да побеснея ....

Те излишъкът от мен събират,

и във сила го канализират...

Щом сложа аметистовите обеци, онези, старите, с почернялото сребро,

Знай, поводът за тях си ти,

Решение ще взема, за добро...

Окича ли се с речни бели перли за врата и за косата,

знай, в болката си търся красотата ...

Понеже знам, че всяка перла се е появила

от мидата, която болката си с красота е скрила...

А сложа ли седефената огърлица, опитвам се от вещица,

да се превърна в нежна жрица,

понеже той - седефът, лекотата на водата притежава

 и грубостта в мене понижава...

А онзи тежък и голям гердан от кехлибари...

окича ли се с него - около мене всичко пари...

Той обратно към земята ме обръща и огънят във мен поглъща.

Днес съм с обеците със спирали.

Понякога добре е да съм с тях,

друг път - едва ли...

Посоката им хич не е случайна ... 

Въртят ли се в посоката към мен - прикрила съм огромна тайна.

Въртят ли се навън, обаче, 

внимавай и не ме закачай...

Понеже трудно чувствата си ще прикрия 

и небето с облаци за няколко минути ще покрия... 

Ще задуха силен ураганен вятър, разпилявайки парченца от душата....

Когато гола съм, обаче, знай,

на крайните емоции поставила съм край.

Решила съм спокойно своите криле да разпростра 

И в обятията на простора да се потопя.... 

Голотата ми не значи, че съм уязвима, значи, че цяла съм, и  много, много силна .... 

Със нея също трябва да внимаваш и с бдителност да наблюдаваш ...

Да гледаш кехлибарените ми очи, 

в които Любовта Божествена гори...