Спечелих повече отколкото поисках –
билет за самотата си раздираща.
Попаднал си във черния ми списък.
Зачеркнах своята болка незатихваща.
Удавях се във вино, блянове, сълзи,
все същия повтарящ се рефрен.
В един момент си казах: "Спри!
Не си почерняй всеки слънчев ден!"
Сега си белег незараснал, там стоиш,
а аз съм продължила някак си напред.
Зад тъмни очила сълзите си прикрих.
Кого залъгвам, че не мисля все за теб?!