До теб ми е възможен всеки полет
в свещените предели на очакването.
Не ме завивай — да останат голи
перата на посоките изплакани.
Всевишните слова ме нараняват,
защото съм безпримерна до болка.
Прегазвам с поглед цветната тинтява
и вместо чай, ти давам обич — толкова,
че да лекувам бивши дългокосия,
да разболявам днешните ти мисли,
а римните ми строфи — на откоси
да ги валят (дори и ненаписаните). ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up