Бях буйно, добро момче,
търкалящо нощите свои
по стръмен път и небе,
след остри, етични завои -
към "Дон Кихот", и "Мондего",
към себе си, и срещу ми.
С куража свой, и без него,
аз "мелници" сто погубих!
Животът (сега разбирам)
е мим многолик и печален,
той винаги е гримиран
с контура на свят огледален.
И с раната в ляво все тичам -
сърцето си шеметно гоня,
че пулсът му често обричам
на времето мое без "броня".
© Иван Димитров All rights reserved.