Биография на чувствата
Като морето с тебе сме - непреодолими и лъстиви,
без брегове – без извори, без корита.
А приливът сватовник нощем събира ни свенливо,
но в дюните дели ни пясъчният трол на свобода.
Не сварихме да съградим от пясък кула в здрача –
водата я отнема ядно, дори и портата не варди.
А миговете от деня отлитат кротко с чайките
и бялата пустиня не настига хоризонта чакащ.
Вълните на морето се разплискват в чаши
с мъждива сода от планктон и клечки от съсухрен тръст,
коралите, втвърдено алени, едва удържат напора им ...