Догаря огънят
и само пепелта напомня,
че имало е някога огнище...
Проблясват въгленчета в мрака
и хвърлят сенки в тишината.
Вечерник шепне и легенда нищи
как две души в омая чакат
до дъно чаши да изпият -
и радост, и горчилка, без остатък...
Очите им, макар и разделени,
свенливо мигат в здрача,
разкъсват времето несподелено ...