Patrizzia (Надежда Ангелова)
2196 18447
Dec 27, 2019, 11:55 AM

Бисерно 

  Poetry » Other
637 5 13

Убиваш ме, през ден, по невнимание,
небрежно някак, спирайки за малко.
В ковчеже от несбъднати желания,
заключих любовта ни. Колко жалко!

 

Изпиваш ме – аперитив с кафето си,
нагарча ти сърцето ми. И трови.
С усмихната гримаса на лицето си,
притопляш все изстинали любови.

 

А вечер ставам трудна за намиране,
в нощта ми – раковини са звездите,
Прегръщат ме. И в сън, като умиране,
се раждат – ситен маргарит – сълзите.

 

Ще ти убива доживотно зрънцето,
блестящо в цветовете на дъгата.
Не се убиват любовта и слънцето!
Жена съм, нося бисери в душата!

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??