Те са навсякъде сега, седят в кресла или дивани
и газят те по пътя туй, що други с труд са им постлали
и не зачитат те онез, що простичък живот живеят.
Те се надсмиват над това, що кара други да радеят.
.....
За грешките си съдят тез, що в пъклен огън са горели.
За тях един протест са думички... изписани върху табели.
Те гледат свойта благодат и рядко сещат се за други.
Да кажем, че живеят в ад и нямат никакви заслуги.
.....
Там няма дружба, смях, раздори... отдавна няма време за това.
Тук всички някак са партньори, като във някаква игра. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up