Не се яви измисленият рицар...
А бялата му кранта остаря.
Джуджетата във джунглата се скриха.
Да ги намери никой не успя.
Минаваха клошари, лешояди...
И всеки си откъсваше по залък.
Не им се сърдех - бях добра и млада,
готова да обичам. И да давам.
И вярвах, че доброто ще се помни.
Наивност, деформирана до глупост.
Предаваха ме песове бездомни,
реки от рани наноси натрупваха. ...