Битие
БИТИЕ
Додето с ветровете разлудувани
на младостта ми корабите странстваха,
обиколих света.
И се любувах
на сините му приказни пространства.
Когато тежки плодове узряха
на мъжките ми дни в добрите клони,
отгледах синове.
И вдигнах стряха.
И чаках изгрева да ме догони.
Настигна ме.
Сега към залез слиза
на есента ми слънцето примижало.
Очаквам го в полето – бос, по риза,
далеч от дребните житейски грижи.
Да, зная, утре...
Никой не е вечен
и в битието няма изключения.
Но краят ще е като път далечен,
смъртта ще дойде като приключение
и кажа ли ви “сбогом!” на раздяла,
то значи просто тръгнал съм да скитам
по Млечната пътека, странно бяла
сред сините пространства на звездите,
край пламенни слънца, през лунна лава,
в метеоритни дъждове от злато...
И само за едно ще съжалявам –
там няма поща – картичка да пратя!
© Валентин Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички. С приятели като вас е топло и в студовете...
-
дай, Боже, да е приключение!
хубаво стихотворение. -
Мъдро, романтично
и самокритично,
а на картичката в края
пише: "Още ще изтрая!"
---
Поздрави от ~Рая~! -
Прекрасен стих...
И без сбогуване...рано, много рано е още!
Поздравления! -
Боже, още не бях стигнала края на стиха,когато си помислих "Този човек,дори да си отиде, пак ще намери начин да пише..!!!" И 1000% съм сигурна, че ще се получи!!!!!!!!
-
Не бързай да пишеш такива заръки, много стихове има още в духовната ти утроба!
-
...Само мъдрият, само добрият
беззащитно живее и мре.
И когато смъртта го открие,
той учудено казва: Добре... - Иван Николов.
Поздрави, Северянино!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
