Кой кого заблуждава?
Сърцето – ума? Или пък обратно?
Когато се взема, дали се дава
нещо, задържано за кратко?
Нещо така ценно и обично,
така желано по̀ за дълго.
А сърцето държи се неприлично,
заявявайки, че е само за него.
Сякаш държи се така нарочно.
Все да е в битка със ума.
Да стреля във целта си точно.
И да отстъпва, чакайки щурма.
А умът, горкият, се превива.
Търси ъгъл, за да се възстанови.
Защото знае, че всичко си отива,
ако не може да го оцени.
И опитва се, наистина опитва
да предупреди това наивното – сърцето,
а то безцеремонно го отритва
и наслаждава се, че вече е заето.
© Биби All rights reserved.
За това и любимите ти строфи показват победата на сърцето.
Отново ти благодаря, Лили!