дали вратата е затворена във кухнята

да не би пералнята да ни шуми

не е панелът като тухлата

не сме сами дори и зад стени

съседката се чува, пустата,

надига глас, детето пак гълчи,

отново театър на завеса спусната

няма как, ще се изтърпи

дали оставили сме нещо пуснато;

за друго мислим ли, или уви, 

на простора май забравили сме чувствата;

хладилникът искрите замрази

от делниците ръбове пропуснати

ютия глади в смачканите дни;

изхабено е отдавна лустрото,

умората сълзите ù суши

пак говорим, надали се слушаме;

нима сме се превърнали във уреди;

от огъня остава само пушекът;

накъсо кабели живота са стопили