Научих се да го чета през ред
написаното сутрин по сланата,
умът ми все се прави на зает,
загризал е коричката баята
на този все недоизмислен свят,
гризе, гризе и зъби сбира в шепи...
Духовно нищ е равно на богат,
водачите ни до един са слепи.
И може би защото е беззъб,
не я преглъща людската поквара,
прегръща нежно мировата скръб,
на ноти и на стихове я кара. ...