Годините тежат ми повече от вечерния грим,
времето изтича като огнен пясък
и седя сама - по-безлична от просяк ним,
погубена в спомена на изчезналия блясък.
Какво имам - нещо?!?
Бивша красота....
Плаче тя горещо -
кралицата на вечерта....
Събуждам се - сън ли е било?
Сън оставил само самота
и мисъл в мрачното легло -
да остана само с бивша красота!