Не посягай към мен! Аз съм ничия вече.
От сълзѝ са изваяни моите устни.
Всяка нежност от мене избяга далече,
а сърцето ми няма тъгата да пусне.
Знам, напомнят очите ми минали страсти,
но смали се светът ми. В мен няма огнище.
Във опразнени църкви не дават причастие
и не можеш си взе от олтара им нищо.
Запази само сънища в минало време,
че сегашната нежност безшумно изтече.
Да, остана на спомена светлото семе,
ала то не кълни, щом съм ничия вече.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up