Благодарност
В житейския си път усмихната вървя,
като дете, жена - във пъстра въртележка.
В света непредсказуем, какво ли не видях,
във ход на устремена, но не и бита пешка?
Вървях през трънен път и през житна нива
с една обувка даже, попривита, като кулата на Пиза.
В живота се изправях от пътеката трънлива,
гледах все напред... а пътят, взе да слиза.
Всяка дума в мен тръгва от мълчание
и търси точно място.По бавно се роят.
От добрите мисли търсят съдържание, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up