rkgeorgieva-bg (Ралица Георгиева)
31 41
May 24, 2009, 3:37 PM

Благодаря 

  Poetry
991 0 9

Благодаря

 

Протегнала ръце със зов,

да ми дадеш мъничко любов,

крещя, сърцето ме боли,

защо не ми прости.

 

Та аз съм само едно дете,

застанало пред теб на колене.

С толкова любов те дарявам,

а ти се страхуваш да кажеш: "Прощавам!"

 

Още чувствам устните ти върху моите,

още виждам погледа ти спрян на мен.

Ах, тази гордост: "Моля те!

Забрави я поне за ден!"

 

Поглеждаш ме със сините очи,

виждаш в моите - сълзи,

прегръщаш ме с нежните ръце

и ми даваш своето сърце.

 

Почувствах тръпки,

почувствах топлина,

"Благодаря ти, Господи!",

почувствах любовта!!!

© Ралица Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??