Кокори се широко прозорецът ми,
в тъжна утринна песен потрепва.
По него залепвам и плъзгам ръцете си,
него бълнували в настръхнала прегръдка...
А той навярно дълго седял е там,
осъден в камуфлажа на безумието.
Отхапал краката му сатър побеснял,
а волята запазена хищна, стоманена.
Старец дори без крака брани поста си,
самотата дресирал по-рядко да хапе,
раздава на просяци факли - живота си
срещу натежали греховни монети. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up