desito_t (Десислава Танева)
130 292
Aug 9, 2008, 3:52 PM

Благодаря ти 

  Poetry » Other
1006 0 10

Ослепяла бях и слънцето не виждах.

Мълчах, а те ми се присмяха!

И въпреки това не се обиждах -

за тях оставах кротката и плаха...

 

 

Грешала съм и пак греша.

Все тръгвах си, но път нататък не намирах...

 Крадяла съм и пак крада,

каквото и да правех, надолу все отивах!

 

 

И обичала съм. Теб! Веднъж!

Но не навременно прощавах.

Научих, че не от всеки облак пада дъжд.

Започнах и да ставам, предвид че често падах...

 

 

Наивна бях и глупава, дори -

насън кълнях, за жалост, все добрите!

Уж виждах доброта, ала окъпана в лъжи.

За дяволи мислех светците!

 

 

Но пробудих се един прекрасен ден!

И знаеш ли?! Осъзнах, че съм спасена!

Защото ти винаги си бил до мен,

дори когато бях така дълбоко заслепена!

 

 Посветено на душата, огледало на моята :) 

© Десислава Танева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??