Есен жълта, нежен листопад,
денят отлита вече неусетно,
присвита в ъгъла, в среднощен мрак
припомням лятото - отмина мимолетно...
Сбор от чуства, емоция и страст
съпътстваха ме плътно, неотклонно,
безсилна съм, над тях аз нямам власт,
но се възползвах бурно, неуморно...
Изминах пътища и срещнах красоти,
летях над облаци доволна и щастлива
и зная, че виновникът си само ти,
затова към теб ще бъда вечно мила. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up