И дори да беше грешка,
и дори за теб недостоен аз да бях.
Дори когато погледнеш ме с насмешка,
дори тогава сила бурна дърпа ме към грях.

Да събудя аз подобен звяр не бях способен,
ти го стори вместо мен.
Отвътре куче зло дълбае,
ще ме съсипе някой ден.

Но дори и тъй да стане,
не жаля туй що съм аз възпитал.
От желания сега изгарям,
във вени бурен пулс кипи.

Във своя храм не ще те пусна вече,
но и не ще изтрия твоя лик...
От грешката ще сторя чудо...
благодаря ти аз за дара, тъй велик!