Нощта е тиха, нежна, бяла и красива,
за да видя точно Теб очи затварям.
И думите подреждат се в молитва,
писма родени във сърцето ми разтварям.
В тази нощ не искам нищо друго,
искам тихичко да Ти благодаря,
за ласката Ти топла в ранно утро,
без думи сърцето си на Теб ще подаря.
И любовта Ти, не, не заслужавам,
животът ми положен е в на Бог дланта,
днес го има, а утре може и да си отиде.
Само в Теб, Христос изгрява утринта.
Ти даваш всеки дъх и Ти го вземаш,
животът ми във Твоя път е само осветен,
и ако този стих ми е единствен или е последен
чрез вечната надежда, на Теб ще бъде посветен.
Аз зная няма друга обич като тази -
познала самотата, поникнала във верността.
От себе си отрече се, живота си отдаде
обикна нас, а кръста бе печат - завет за вечността.
И днес поглеждайки във дървената ясла
пониква в мене вяра във формата на мъничко зрънце.
Разбирам обичта Ти Боже, чиста и кристално ясна,
подарък е безценен за всяко търсещо сърце.
Нощта е тиха, нежна, бяла и красива,
за да видя точно Теб очи затварям.
И думите подреждат се в молитва,
писма родени във сърцето ми разтварям.
© Мария All rights reserved.
Благодаря на всички добавили стиха ми в "любими"!