Благодарност, а не прощалност,

мистична сила крие се в това,

да се радваш, че тоз човек

е просто до теб сега.

Благодарност за едно съществувание,

какво повече може да искаш от това,

което и съществата с разум

някак не са разбрали до сега

Благодарността за факта,

че си жива , че те има,

пък ако ще и да не си до мен или със мен,

понеже пак ще те харесвам

и не желая свят без теб.

За това благодаря ти,

на мене друго ми не требва

да зная аз, това е вече дар ,

че такъв човек има като тебе

макар и на моменти да си като бебе.

Не ме обичаш ли? Ми недей,

Но в сърцето ми вече нещо ново грей-

един пламък, негаснещ по природа

неразрушим и изгарящ всичко до основа,

трепнещ като скитник със окова

създаден той е от любовта на Бога

Без теб и водата губи своя вкус

и сякаш целувките оприличавам ги със студ,

за мен това сега е прекрасен миг,

моля те, бъди и в бъдещето ми.

Дали обичам те? Не мерси,

такива думи от мене не търси

за теб това любов ли е

когато не знаеш какъв ще съм до теб

във следващия ден,

къде ще бъда и с коя дори

макар от това най-много да боли

и макар ти да дочакваш вечерта

аз за утрото си мисля, за заранта

кога със теб ще се събудя

и първото нещо, което да направя

е да те целуна

Кокиче ли си? Аз не зная,

но желая силно да те опозная.

Каква ли сила криеш със това

да си цветна като есента,

да миришеш на цветя

и усмивката ти да разтърсва

цялата земя

Моля се, ако ще и нищо да не се случи помежду ни

поне да мога и на улицата да те видя,

защото зная, че и там ще си красива.

Таз любов желаеш ли любима?

Или предпочиташ да си

останеш просто неустоима.

С решението си не бъди така колеблива,

но независимо от отговора знай-

благодаря ти, че те има!