Благодаря ти Майко! Все добра бъди,
Носила през годините си мъки и неволи.
Любов в сърцето и душата Ти ми изгради,
Не спря за миг. Не казваш още ли боли?
Благодаря! Не искашe за нищо ти отплата,
неспирно трудeшe се дори отвътре да гори.
Поседнеш уморена често под асмата,
още в сърцето твоята любов пламти.
Благодаря! В живота казвашe ми друго ти не трябва,
страдаше, а в душата никак не личи.
От майчино сърце, човече, нищо не убягва,
дори в душата ù дълбоко да горчи.
В.Й.08.03.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.