Полудявам от тази безпътна угроза-
как след разказа снежно-тъжно-красив
мълчалив да премина по пътя напред?
Запали твореца в мен тази огнена проза!
Изпълнен със багри денят зимно-сив
в диаманти превърна студения лед.
За това вместо простичка алена роза,
събуден у мене от порива див
Благодаря за красивото нека изпиша
дори след това и да бъда проклет!
Вдъхновено и просто изричам "сполай ти*
на скрития тихо в сърцето щурец ...