Тежки мъгли тихо нагазват в реката.
Навън е хладно, вали,всичко е в нежна позлата.
Твоите думи в нощта идват неистово голи.
Боже, каква простота,а толкова много глаголи.
Обичам я есента,леко минорна, без звуци.
Време на лека тъга,сега ще заплачат олуците.
Време за малко любов, много е стара, немирна.
Като Божи благаслов, неистова и безпирна.
Усещам твойте коси, ей-там до моето рамо.
Само тебе съм искал, само теб,само...
Усещам твойте очи, твоите сини зеници.
Искам те само за мен, да полетя като птиците. ...